КУ̀ЗЕН м. Остар. Братовчед. „Но ненадейно днес, кузенът Михаил Аркадиевич тръгва за Москва и аз се възползувах от случая.“ Ив. Вазов, Съч. XXIV, 41.

— От фр. cousin.


Източник: Речник на българския език (онлайн)