РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)

КУ̀КНУВАНЕ¹, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от кукнувам¹.

КУ̀КНУВАНЕ², мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от кукнувам².

Източник: Речник на българския език (онлайн)