КУКУВЍК, мн. няма, м. Диал. Мъжка кукувица. Най-ценното в тая книжка на „Мисъл“ не е статията на Кръстев, а идилията на Петко Тодоров едно от най-хубавите негови творения, символично разкриващо семейната драма у жените поети: кукувикът самотник прекарва медените си нощи с кукувицата. М. Кремен, РЯ, 133.


Източник: Речник на българския език (онлайн)