КУ̀КУВЍЧЕ1, мн. -та, ср. 1. Малкото на кукувица1 (в 1 знач.). Кукувичето яйце се развива по-бързо и малкото кукувиче се излюпва първо. То притежава инстинкт да изхвърля от гнездото другите яйца или току-що излюпилите се малки на врабчовите птички. Зоол. VII кл, 113. Тя [кукувицата] продължително оглежда храстите и търси гнезда на малки пойни птички. Снася по едно яйце и малката пойна птичка започва да отглежда ненаситното кукувиче. ПЗ, 1977, кн. 2, 40.
2. Диал. Умал.-гальов. от кукувица (в 1 знач.); кукувичка. Отде са зе бяло пиле, / бяло пиле кукувиче, / та си кацна на ораше, / та закука, та загука. Нар. пес., СбАИ, 14. „Кукувиче, пиленце, / що ми рано кукуваш, /рано ми, рано пред зори?“ Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 50.
◊ Като кукувиче. Незаинтересувано по отношение на други. Кина, като гледаше страданията на братчето си, започна скрито да си поплаква. Тя се лишаваше от оскъдната си храна, даваше му я и Бойко, без да държи сметка, че сестра му остава гладна, гълташе нейния дял като кукувиче. Д. Ангелов, ЖС, 471.
— Друга (диал.) форма: ку̀куѝче.
КУ̀КУВЍЧЕ2, мн. -та, ср. Диал. Растение кукувиче грозде.