КУ̀КУВЍЧИН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на кукувица; кукувичен, кукувичи, кукувичев, кукувичов.
◊ Кукувичин хляб. Диал. Кукувиче грозде. Кукувичина плюнка. Диал. Растение полски хвощ. Кукувичиви сълзи (сълзици). Диал. Растение салеп. Кукувичино <х>оро. Диал. Игриво хоро с три стъпки напред и две назад, което се играе в някои южнородопски български селища.