КУ̀КУ̀ВКА ж. Индив. Кукувица1. В капана жива падна! Не уплаха, / не ужас — люта ярост я стопи / срещу самата нея. . Де и бяха / очите? Кукувка ли ги изпи? Бл. Димитрова, Л, 115.
