КУКУ̀Л1 м. 1. Остар. Вид островърха монашеска качулка. Кукул .. е същото, което е камилавката. З. Петров и др., ЧБ (превод), 166. Кукулът има форма шиляста на главата, превива ся около врата и като двоен епитрахил захваща цялото тяло отпред и отзад. З. Петров и др., ЧБ (превод), 166.
2. Диал. Кичур пера по горната задна част на главата, които при някои птици като чучулига, папунек и под. наподобяват качулка; качул.
3. Диал. Планинска височина с форма на конус, на отстровърха качулка.
КУКУ̀Л2 м. Диал. Пашкул на копринена буба или на гъсеница. Увитите кожурци (кукули, пашкули) от мъжки буби биват в средата си по-издути, а кожурци от окенски буби в средата си биват по-вглъбнати. Лет., 1874, 198.
◊ На кукул свит (прегърбен). Диал. Много свит (прегърбен). Прегърбени на кукул старци и пожълтели като попарени болни се бяха вдигнали да помагат: кои да събират листа и клони, кои огън да палят. П. Япов, ГД, 11.
— От гр. κουκοϑλι 'пашкул'.
КУКУ̀Л3 м. Диал. Женски полов орган.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1960.