КУКУМЯ̀ВКАМ, -аш, несв., непрех. Разг. 1. За кукумявка — издавам специфичен звук (кукумяв).
2. Прен. Пренебр. Говоря бързо, пресечено, с остри пискливи нотки в гласа. Не мога да я слушам да ми кукумявка. Нищо не разбирам от говора ѝ.
