КУКУМЯ̀ВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на кукумявка, кукумявчи. Исках ли да погледна през кръглото ѝ [на надстройката] прозорче, което приличаше по форма на кукумявско око, трябваше да коленича на пода. А. Гуляшки, ДМС, 189.
2. Който е присъщ на кукумявка, който е като на кукумявка. Бламираният Кантарджиев, почервенял от гняв, с очи свити като запетаи под кукумявските вежди, сам трябваше да телефонира на полковника за неговото избиране. Ем. . Станев, ИК III, 203. Кукумявски нос.
◊ Кукумявски крак. Диал. Растение ралица.