КУКУРЍКАМ, -аш, несв., непрех. Остар. и диал. Кукуригам. Суворов имаше слабост да кукурика като петел. Ив. Вазов, Съч. VI, 146. Още петелът не са е качил на полицата, а захванал е вече да кукурика! Л. Каравелов, Съч. VII, 57. Коронясаните вещеносци са борят помежду си, земат стратегически позиции и кукурикат за близкото решение на возточния вопрос. Хр. Ботев, Съч. 1929, 116. Като ся приближи до една градина чу, че петелът, .., непрестанно кукурикаше. Кр. Пишурка, К, 95.
◊ Кукурикам на чуждо бунище. Остар. и диал. Меся се в чужда работа. Ако Россия да би била малко по-пристрастна .., то „Пестер-Лойд“ не би кукурикал до днес по чуждите бунища! С, 1872, бр. 44, 348.