КУКУРУ̀ЗИНА ж. Диал. 1. Изсушено царевично стъбло с листата. Подай ми тая кукурузина. Δ Удари го с кукурузината.
2. Само ед. Събир. Царевични стъбла с листата, взети заедно; царевичак, кукурузляк. — Помислих къде да пренеса книжките, а най-вече „Кафявата книга“, почудих се и забързах в двора. Тук-там, мушнах я под два снопа кукурузина. СП, 1958, бр. 150, 4.