КУКУРУ̀ЗИЩЕ1, мн. -а, ср. Диал. 1. Растение кукуруз; царевица. — Марикио трябваше да слезе. Той се видя между въоръжени хора — сред високи кукурузища. А. Страшимиров, Съч. V, 287. По-нататък Сребра е намерила стрък кукурузище, стъпила е върху него и го бели с уста като човек. Ил. Волен, МДС, 191. Приведе се, вдигна ярема, впрегна кравиците и поведе празната кола през обсипания с огризано кукурузище, охапки сено и говежди тор пазарище. О. Василев, ЖБ, 108.
2. Само ед. Събир. Царевични стъбла с листата, взети заедно; царевичак, кукурузина. Той [Стоян] стигна на нивата и разпегна край слога. Беше окачил биволиците на ярема, сложил им беше сухо кукурузище. Ил. Волен, МДС, 88. Бори се за земя, за селища, седем къщи на синове и внуци направи — по закон и до сега всичко е негово, а брой за свое само местенцето върху постланите потоници под коша — стария разкривен кош, който срамеше учените му преунуци, че бе покрит с кукурузище и гнила слама. О. Василев, ЖБ, 324.
— Друга (диал.) форма: кукуруѝще.
КУКУРУ̀ЗИЩЕ2, мн. -а, ср. Диал. 1. Място, засадено с кукуруз; кукурузенище. Носеха се тревожни слухове, че в горите и в кукурузищата край нашите села върлуват дезертирали войници от фронта и сръбски пленници. Мл. Исаев, Н, 31. Майският ден преваляше и из кукурузищата се навърволиха към село чети жени и моми, които бяха цял ден копали. А. Страшимиров, А, 593-594. Излязоха на другия край на селото и продължиха по коларския път между кукурузища и ливади. Д. Калфов, С, 35. Починала под лъчите на слънцето, четата се готвеше за път, когато в едно съседно кукурузище се мярна някакъв човек. Л. Стоянов, Б, 150. Шляех се дълги часове из къра — ей тъй, без никаква цел, подрямвах си край необраните кукурузища. А. Гуляшки, ЗР, 217.
2. Стърнище от кукуруз; кукурузенище. Трябва да се оре кукурузището.