КУКУРУЗЯ̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Царевично стъбло с листата. Не се виждат нито изсъхнали трънаци, нито прошушва завхвърлен кукурузяк. Кр. Григоров, Р, 88. Царевиците им дълго стърчаха необрани, кукурузяците до късна есен нямаше кой да уреже и прибере на сушина за фураж. Ст. Поптонев, ОБЛ, 65. Мирон грабна насечените шумнати клончета, тичешком ги внесе в тъмната, схлупена къща, покрита с кукурузяк и слама, и хвърли няколко в огъня. Ст. Даскалов, ПЯ, 9.
2. Само ед. Събир. Изсушени царевични стъбла с листата, обикн. използвани за фураж. Цяла зима кооператорите прескачаха до стопанския двор. Занасяха последните кошленца сламица и сенце, които бяха скътали дома си, последните снопчета кукурузяк и хранеха добичетата си. Ст. Даскалов, СЛ, 43. На две шейни натоварихме газ, бензин, вода, казан, дърва и кукурузяк.ОФ, 1950, бр. 1827, 4. Видя биволиците как полизват гладни с дългите си зачервени езици и пак се наведе. Момчето ги накара в обора, тури им кукурузяк и отиде при баща си. Ст. Даскалов, БМ, 8-9. // Шумата, която обвива мамулите, използвана за фураж, подпалка и под. Намерихме бостана и една колиба, в която преспахме. Изпросихме малко хляб и ето ни сега — ядем дини, пушим кукурузяк. Г. Крумов, Т, 7.
3. Купа, изградена от изсушени царевични стъбла и листа. — Ами имате ли вино? .. — А къде сте го турнали? — Кацата е у зимнико, а бурето у кукурузяко. Ст. Даскалов, СД, 84.
4. Място, засадено с царевица; кукурузенище, кукурузище2. Козарче заспало на сянка в тревата. Щукнали козите из кукурузяка. .. — Ставай, момче младо! Завърни навреме стадото брадато! Съгледах пъдаря долу в ракитака. Ран Босилек, ВП, 7.