КУКУРЯ̀ЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от кукуряк1. Като по вълшебен знак тук-таме надниква ухилено кукуряче или съсенче, в шубрака се таят два-три току-що пукнали земята свежи стръкчета синчец. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 47-48. Кукурячето цъфне ли — идва пролетта. Δ Ранна пролет берем кокичета, минзухарчета и кукурячета.
2. Диал. Кокиче (Вл. Георгиев и др., БЕР).
— Друга (диал.) форма: кукурѐче.