КУЛА̀В, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. За човек — парализиран. Той се изненада от удара, уплаши се и изпусна овцата си. Рашко посегна с ръка, задържа я и каза на овчаря:— Знаеш да се шегуваш, а пък стрижеш, като да си кулав. К. Петканов, ЗлЗ, 240.
2. За ръце — несръчен, пипкав. Стори му се, че работата на жените много продължи и затова се развика на закъснелите перачки:— Брей, че сте пипкави ясени! Защо ли сте ми дошли с такива кулави ръце? К. Петканов, ЗлЗ, 122.
◊ Кулава боля. Диал. Ревматизъм.