КУЛАКЛЍЯ ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Диал. За нож, сабя или за дръжката на нож, сабя — който има формата на ухо; ушат. А Шибил се разпасваше и сваляше от себе си пищови с позлатени дръжки, кулаклии ножове. Й. Йовков, СЛ, 15. Изскочил войводата отпред, тънък и строен, сложил ръка на кулаклията нож. Изскочили и хайдутите след него. ЛФ, 1968, бр. 30, 3. — Ти по-добре ни дай от сухия хляб да похапнем. .. Път ни чака, .. — каза възрастният с татарското лице, като дрънкаше кулаклията си сабя. Ив. Гайдаров, ДЧ, 60. Тогай стана Марко Кралевичи / и отвори сабля кулаклия, / .. / къде мина, се леш направи. Нар. пес., СбНУ V, 89. Кулаклия дръжка.