КУЛАКЛЪ̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. и диал. Кърпа, шал. За да не би постепенно се умножават даровете, .., както и прикето, .., узаконило се в Охрид във време на патриарсите да се дава определено число дарове и прике на всякого безразлично, .., и 8—10 кулаклъци или по-сетне тулбени за жените. СбНУКШ ч. III, 60-61. Ма, извади ми до три кошули, / ма, извади ми до три тенки хавлии, / ма, извади ми до три кулаклъка, та си дари до три стари свекъра. Нар. пес., СбНУ VI, 59.