КУЛА̀ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който принадлежи на кулак1. Не е лесно село с две кулашки мелници и с доста търговци някога направо да го извиеш по нов път. Метод трябва! Ст. Станчев, HP, 200. По каскета и по облеклото, . ., приличаше на работник от вършачка или на тракторист в някой кулашки имот. З. Сребров, Избр. разк., 17. —Демир не е кулак! — По е отраснал в кулашка къща. А. Гуляшки, МТС, 183.
2. Който се отнася до кулак1, който е свързан с кулак1. — Още утре да преминем в настъпление срещу кулашкия фронт! .. Привършването на оранта в един възможно най-къс срок— това е нашият удар срещу врага. А. Гуляшки, МТС, 140-141. Кулашки ратай.
3. Който е присъщ, свойствен за кулачество. Ние, .. откровено казваме на бедните и средни селяни: вие няма да се избавите от кулашка робия, от кулашката зависимост, вие няма да се избавите от бедността. РД, 1950, бр. 119, 3. Кулашка пропаганда. Кулашко влияние. Кулашки саботаж.