КУ̀ЛЕНЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от кулен; мамулче. А когато царевиците перчиньосаха и пуснаха първата свила на капиите си, децата вече едно друго се пазеха, да не би някой от тях да откърши първото куленче. Ст. Даскалов, СД, 543.
