КУЛЍСА ж. Техн. Устройство, детайл към механизъм, с помощта на което движението се променя в противоположна посока. Машината се снадбява с два ексцентрика .., които на единия си край са заклинели на коляновия вал, а другите им краища чрез прътовете .. са закачени за една вилка, наречена кулиса. Р. Ранков и др., М, 81. Пластинковите машини работят на принципа на „въртящата се кулиса“. Това е четиризвенен механизъм. Д. Вълков, X, 153.
— От нем. Kulisse.