КУ̀ЛИЧКА ж. Умал. от кула; кулица. Виктор познава добре тая къща: двуетажна, солидна, с полукръгли светли навеси върху балконите, с ромбоидна куличка на върха, която напомня и наблюдателница, и романтична веранда. Др. Асенов, ТКНП, 114. Над покрива и а тази сграда важно се кипреше една куличка с голям часовник откъм източната страна. А. Гуляшки, ДМС, 13. Като стигна до бялата куличка на фара, той [делфинът] забеляза, че не е сам. Ат. Мандаджиев, ОШ, 41. Ако някой затворник се покачеше и погледнеше, войниците от куличките бяха задължени да стрелят върху него. Г. Караславов, Избр. съч. III, 223. В челото на тази [индийската] войска вървял ред слонове, на гърба на които били кулички, пълни с войни. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 36.