КУЛМИНЍРАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Книж. Достигане до връхната, най-висока точка в развоя на нещо; кулминация. Кулминиране на действието. Кулминиране на конфликта.
2. Астрон. За небесно светило — преминаване през меридиана на дадено място; кулминация. Кулминиране на слънчевия център.