КУЛОА̀Р, -ът, -а, м. Спорт. Стръмна клисура или ровина в планински склон, удобна за преминаване или алпийско изкачване; проход. От Мальовишките езера може да се отиде към Елениното езеро и в. Мальовица. Очертана пътека няма, но се използува стръмният кулоар между в. Мальовица и скалата Орлето. От прозореца над кулоара в югоизточна посока се слиза на Еленино езеро. М. Гловня и др., Р, 63. Студентите алпинисти изкачиха кулоара на връх Орловец. ВН, 1961, бр. 2964, 3.
— От фр. couloir 'проход'.