КУЛОКРА̀Н м. Техн. Кран от метални конструкции с форма на кула и подемна стрела, обикн. поставян върху релси при обекти на високото строителство. При строежа на високи и многоетажни здания се използува кулокран. Тази машина пренася строителните материали с помощта на големи кофи и контейнери (кошове за тухли). Физ. VIII кл, 1958, 129-130. Пред него чернееха корпусите на строежа. Кулокраиовете застрашително издигаха хоботите си в здрачината на небето. Кл. Цачев, В, 92-93.


Източник: Речник на българския език (онлайн)