КУЛТИВЍРАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от култивирам и от култивирам се. За да го убеди в ползата от култивирането на засетите площи, той [Евстати] му говори цял час, а председателят се мръщи, сякаш му искат в заем пари. А. Гуляшки, СВ, 150. Огромният тоя растителен материал се изпитва за култивиране, кръстосване и селекциониране. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 45. След Пастьор дойде знаменитият [Кох]. Той не само въведе методите за изкуствено култивиране на микробите. Хр. Одисеев, ТН, 70. Методично пътуване, опознаване с природата и култивиране на съзнателна обич към нея, .. — това са брънки от една голяма верига, която носи скромното име: съзнателен туризъм. П. Делирадев, В, 14-15. Подводно култивиране.