КУ̀ЛТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до култ, който е свързан с култ. Неговото младенческо произведение, църквата Санта Мария дела Салуте, е най-значителната култова сграда. М. Бичев, АНВ, 114. На много места у нас се намират жертвени камъни от тази епоха [неолита] ,. . Намерени са и други култови предмети, първо място между които заемат идолите. Ист. X и XI кл, 5. В джамията, там в техния, в мюсюлманския олтар, до Корана ходжата държал някакъв амулет. Култова реликва. Нещо като жезлите на нашенските владици. Д. Дамянов, ПИЩ, 117. При повечето от огнищата бяха намерени цели или счупени фигури от камък с глава на овен .. Тези култови образи са били почитани като покровители на семейното огнище, около което е протичал животът на обитателите на къщата. ВН, 1960, бр. 2707, 4.
◊ Култова архитектура. Архит. Дял от архитектурата, който се занимава с оформянето и обзавеждането на сградите, свързани с или предназначени за религиозно служене. Многократните по-късни преустройства на църквата през романско и готическо време внасят в нейния план типичното за английската култова архитектура удължаване на архитектоничния организъм. М. Бичев, АНВ, 545. Древногръцка култова архитектура.