КУЛТУ̀РЕН1, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който се отнася до постижения в духовния или в материалния живот. В първата част на изданието читателят се запознава с културните забележителности на града. Сведенията за отделните обекти имат познавателно значение. Е, 1981, бр. 24, 3. Той има пълна възможност да се ползва от всички културни ценности библиотеки, кина, читалища, наука, телевизия. Ст. Поптонев, ОБЛ, 19. В съприкосновение с европейщината у него с особена сила и израз изпъква ниската ориенталска хитрина, дребнавата скъперщина, недоверчивостта, .., и на върха на всичко културната изостаналост. Б. Ангелов, ЛС, 241. Личеше, че бившият наемател е бил човек с културни навици, акуратен и чист. П. Незнакомов, БЧ, 60. Културна история. Културни връзки. Културни интереси. Културни нужди. Културен отдих. Културен център. Културни потребности. Културни придобивки. Културно обслужване. Културно развитие. // Който се отнася до материалното или духовното производство в определен период от време. През април Археологическият институт на БАН с участието на музея в Пазарджик предприе разкопки .. В културния насип бяха изкопани късове от местна сива керамика и глинени съдове. ВН, 1960, бр. 2707,4. Културните напластявания имат дебелина около 1 м, но за съжаление иманяри са унищожили един горен пласт с почти същата мощност. Е, 1979, бр. 20, 3. Културен пласт.

2. Който създава и разпространява култура1. С тази литературна „история“ и с нейния автор не бихме се занимавали в днешно време, ако преди няколко седмици нашата културна общественост не бе изненадана от възкресяването им. В. Йосифов, Избр. тв I, 19. — Моите пожелания към културните дейци по случай светлия наш роден празник на културата и, разбира се, и към самия мен, са те все по-умно и културно да усвояват азбучните истини на творческото майсторство. Ст, 1970, бр.1267, 2. Културни работници. Културни кадри. // Който е предназначен да разпространява или да създава култура1. Иван Емануилов завеждаше културната четвърта страница на вестника, където понякога се появяваха негови къси разкази и очерци из съвременността. Б. Болгар, Б, 81. Културният обмен се разширява с всеки изминат ден. ВН, 1958, бр. 2256, 1. Културен аташе. Културен клуб. Културни вести. Културно мероприятие. Културно учреждение. 11 За област от обществения живот— в който се създава култура1. Въпреки левосектантските увлечения в известно време, пролетарската революционна литература през 30-те и началото на 40-те години стоеше начело на антифашистката борба на културния фронт. Г. Цанев, С, 1955, кн. 9, 148. Работя в културната сфера.

3. Който притежава в голяма степен духовна култура; просветен, образован, интелигентен. Чудно, защо Дина не обича това момче .. Възпитано, културно, винаги се държи учтиво с нея. М. Грубешлиева, ПП, 278. Тази „Никотиана“ сега можеше да извърши единственото нравствено дело в съществуването си да осигури бъдещето на Аликс, да превърне едно болно дете на невежеството и бедността в културен човек. Д. Димов, Т, 547. В заведенията винаги е пълно с весел и безгрижен народ, който обича шегите. И средата ми е културна артисти, писатели, художници. . С. Северняк, ИРЕ, 175. То са леки хора, без своя културна физиономия, и макар в живота им да не липсва поезия, на поезията им липсва всякакъв живот. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 62. Валя започна вече да мисли и за Париж. Цариград и стана задушлив, прашен и главно без всякакво културно общество. Д. Калфов, Избр. разк., 304. Културна страна.

Културна революция. Книж. Движение в Китай след 1966 г., целящо разгромяване на партийните организации и органите на народната власт, както и отричане на класическото наследство в духовната област. Културен език. Книж. Книжовен, нормиран, със стара история език, на който се създава общата книжнина. В 1909 Скъта издаде първа книга песни и поеми, .., с които показа, че и на езика на Острова на блажените, .., може да се твори като на някой европейски културен и най-изискан език. Π. Π. Славейков, Събр. съч. IV, 195.

КУЛТУ̀РЕН2, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. 1. Който се отнася до растения или животни, отглеждани със стопанска цел; култивиран. Противоп. див. Културната ябълка, която човек отглежда в овощните градини и дворовете, и дивата ябълка ( .. ), разпространена из горите, също са два отделни вида. Бтн VI кл, 138. Дивата круша и произлезлите от нея културни сортове са два вида, обединени в род круша. Бтн VI кл, 138. Бербанк получил вегетативен хибрид между домати и картофи, а Даниел между дивия и културния морков, .. и др. ОБиол. X кл, 148. В зависимост от подобрителната работа, която е извършил човек, породите [говеда] се делят на примитивни, преходни и културни. Кр. Генджев и др., Ж, 8. Културна пшеница. Културни картофи. Културни цветя. // Който е свързан с отглеждането на тези растения или животни. За своя растеж и развитие те [културните растения] изискват условията на културното земеделие добре разрохкана и богата на хранителни вещества почва, достатъчно влага, .. и пр. Д. Циков, КСКР, 12-13. Много сортове зеленчукови растения е невъзможно да се развъждат чрез семена, събрани извън техния същински културен район. Гр, 1906, бр. 10, 152. Културните каси, които представляват нещо средно, .., между парниците и оранжериите, се отопляват повечето с тор. Гр, 1906, бр. 3, 40.

2. За бактерии или тъкани от животинско и растително тяло — който се отглежда при лабораторни условия. Културни гъбички. Културни бактерии.


Източник: Речник на българския език (онлайн)