КУЛТУ̀РНО-ИСТОРЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е свързан с културата и историята на нещо. Трудът на г. Йорданова е от друго естество. Той е един културно-исторически етюд за епохата на Крали Марко. К. Величков, ПССъч. VIII, 302.
◊ Културно-историческа школа. Спец. 1. Направление в изкуствознанието и в литературознанието, възникнало в средата на XIX в., което разработва принципите за историко-генетичното изучаване на изкуството и литературата. Запознат още като студент с немските идеалистично-романтични теории за народното творчество, с руската културно-историческа школа, .., Шишманов се стреми да преодолее едностранчивостта на принципите, застъпвани от представителите на различните течения. Г. Димов, НДИШ (Ив. Шишманов, Избр. съч. I), 10.
2. Направление в етнографията, което приема, че културата възниква на едно място, считано първоначален център за нейното разпространение. Културно-исторически метод. Спец. Научноизследователски подход, характерен за привържениците на културно-историческата школа (в 1 знач.). Боян Пенев вижда класовото разделение, борбата между класите, борбата на народа. Той си служи с един културно-исторически метод, подобен на социално-психологическия метод на проф. Ив. Шишманов. Г. Цанев, С, 1955, кн. 9, 117.