КУЛТУ̀РТРЀГЕР м. Книж. Нежел. Виден носител и създател на културни ценности. — Културтрегери, обществени работници в пълния смисъл на думата, ето това сте вие, народните учители. Г. Караславов, Избр. съч. II, 97. — Николчо, ти ли си бе? Здраве желаем! Абе ти чул ли си за някакво обсъждане, което щели да правят на романа ми? .. А че рекох, чакай да питам Николча, той може да е научил някои подробности, нали е културтрегер! Г. Узунов, HP, 26-27. В Букурещ има големи културтрегери и пазители на старината и изкуството. Кр. Белев, З, 92.

Прен. Ирон. За псевдоносител и псевдосъздател на култура. Това са все ратници [преводачите на сензационни романи] от тълпата културтрегери, които избрали вместо търговията или финансовите спекулации книжнината и спекулациите с чувствата и страстите на наивната българска читателска публика. Б. Ангелов, ЛС, 292.


Източник: Речник на българския език (онлайн)