КУ̀ЛЧАНИН, мн. ку̀лчани и (диал.) ку̀лчане, м. Лице, което е родено или живее в Кула (град в Северозападна България). На мръкваме ние стигнахме в градеца Кула. Кулчане вероятно от сутрента тряба да са по-чуле за нас и задето вечерта ще имат гостенин и както се вижда, приготвиле са да го посрещнат. МС, 1882, кн. 4, 18-19.
— Друга (диал.) форма: ку̀лченин.