КУМАНЍГА ж. Диал. Комунига. Горите, букашките гори около Копривщица, ѝ пращат всичко, което дъха на сминдул и куманига, на папрат и мащерка. Ст. Станчев, ПЯС, 29-30.

— Друга (диал.) форма: куманѝка.


Източник: Речник на българския език (онлайн)