КУМАШЍНА. Диал. 1. м. и ж. Кум. „Снощи идох на извор студени, / там затекох три джелепски снаи, / че се, Марко, с мене [Елена] разговарят / и се мене, Марко, понасмиват, / че сам била крадната девойкя, / зер не са ме сватове водили: / сички дзвезди китени сватове, / а Деница убава кумица, / ясен месец стари кумашина.“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 3. „Добре дойде, Марко Кралевике, / добре дойде, чесна кумашина! / Ке те фатам за свети Йоана, / да ни космиш наше мъжко дете.“ Нар. пес., СбБрМ, 185. А макя му потио говоре: / „Слезии, Петре, от добрата коня! / Да пременеш, бре, бела премена, / да не грозиш Марко кумашина.“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 40.
2. Само ж. Кумица. И [самовилата] канила чесна кума, / е кърстиле мъжко дете. / И ми дошла кумашина, кумашина говореше. Нар. пес., СбБрМ, 1-2.
КУ̀МАШИНА ж. Събир. Диал. Всички кумци взети заедно. Пък като тръгнахме през гората насам .. — Не исках и тогаз цяла кумашина в гората отново да калесвам на кървава сватба. П. Тодоров, Събр. пр II, 207. Тръгнаха ми низпо село; / метнаха им и на двата — / сив соколу смин на чело, гълъбици — було злато. / Около им стари свати, / следом честна кумашина. Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 113.