КУМБА̀РА м. Остар. Содомит, манаф
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
КУМБАРА̀ ж. Остар. Обла граната; бомба. — Какви рани, какви скършени кости е изцерявал дядо ти Мустафа. . От кумбара, от кумбара, ей тъй целият му къч е взет, че пак оздравя, а ти от една свирка си се уплашил и искаш да мреш. Ц. Гинчев, ГК, 271-272. Злодейците ся претръгнаха от страх. Речта „стойте“ им ся видя като кумбара, паднала и пръсната всред тях. Π. Ρ. Славейков, ЦП I (превод), 136. — Чуеш ли ме, цар султан Мурат! / Стига фърле топи и кумбаре, стига пуща до тежки барути. Нар. пес., СбНУ X, 91.
— Typ. kumbara.