КУМЍР м. 1. Статуя или образ на божество, което почитат, пред което извършват обреди езичниците; идол. „В двореца има мраморни стълбове, медни кумири, покъщнина от сребро и злато.“ Н. Райнов, КЦ, 18. Вси царьове, народи зачули с удивлене, / че в Крумова държава бутнали с посрамлене / Перунова кумир! Ив. Вазов, БМ I, 43. Кумир или идол е от естеството някаква си твар или нейно подобие, на което человеците ся покланят като на самаго бога. Хр. Данов, ППК (превод), 68. Българете, .., са почитали за пръв бог Гръмника или Перуна, ..; от всички други кумири повече неговия имали и изображавали го със сребрна глава, а брада и въси златни. Д. Войников, КБИ, 17. После подкачили да правет боговете си от злато, от сребро, .., па ги поставяли в църква и им приносили жрътва. Такъви изображения се наричат идоли и кумири, а почитанието им идолопоклонство. Д. Манчев, НН (превод), 22-23. Всякий человек, що ся е отличил или в изкуство, .., или в юначество бивал е уботворен от жреците, ..; заради това Еленските храмове са пълняли с множество кумири (идоли). ДЗ, 1867, бр. 2, 8.
2. Прен. Нещо, което човек боготвори. Ако въздигнем доброто в себе си до императив, то става наш кумир. М. Яворски, ЕСВ, 116. — В последно време рухнаха много кумири, в които сляпо вярвах. В. Нешков, Н, 143. Новият кумир — това е златото. Г. Цанев, СИБЛ, 162. // Идеал. Покойници, вий в други полк минахте, /.. / По що паднахте тук, деца бурливи? / За трон ли злат, за някой ли кумир? Ив. Вазов, Съч. II, 169. Два мои идеала се провалиха в едно време, два кумира, в които вярвах. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 171. Гео Милев стана редактор на списание „Пламък“. В тоя пламък изгоряха един след друг старите кумири на символизма, отвлечените теории за приближаването на човека до Всемира. А. Каралийчев, С, 196.
3. Прен. Човек, в когото вярвам безпрекословно, чийто живот, идеи, пример ми служат за образец. Той е кумирът на войската и ще ни бъде безценна помощ за сбъдването на плана ни. Ив. Вазов, Съч. XX, 37. По стената на стаята му висят портретите на неговите кумири — политическите му водители. Ив. Карановски, Разк. I, 109. Павлина: — Защо толкова често споменаваш Галоа? .. Васил: — Той е мой кумир! Представяш ли си: гениален математик, който умира на дуел? Др. Асенов, И, 59. Василев беше моя кумир .. Можеше да говори с часове за театъра, за актьорското майсторство и често го правеше. Й. Попов, ЧП, 27. Знаменитият турски диктатор Мидхат паша, .., бил свален от везирския пост, .. Не е ли това сваляние на турския кумир знак, че Турция са припознава за безсилна и победена. НБ, 1877, бр. 62, 241.