КУМЍЧКА ж. 1. Умал.-гальов. от кумица1. Пред византиеца и агарянеца излезе със сухи очи, ни клетва изрече, ни жалба пророни. Нали е щерка на велик болярин и царева кумичка! Ст. Загорчинов, ДП, 483-484. — Да не мислиш ти, като сме селяци, да ни се качиш на главите! — каза кумичката. Елин Пелин, Съч. II, 117. Майка си Пенки думаше /.. / като ти доде сватбата, / отдалеч да се поклониш, / отблизо ръка цалувай / на свекра и на свекръва, / на кума, на кумичката. Нар. пес., СбНУ XXVI, 133. Посгодил ми са й млад Стоян, / тежка е сватба подигнал / Илия за кум калеса / и Ганка млада кумичка. Нар. пес., СбГЯ, 107.
2. Млада кумица1 (в 1 знач.). Очи, очи, пусти йопустели, / га си немате весело гальовница, / .. / Едно имех и тя са ожени, / паднало му кум да я венчева, / .. / Кумичка му под було продума: / — „Венчевай ма, куме, чосто не воздишай, / е бех тебе първа любовница.“ Нар. пес., СбНУ XXXIX, 293.
3. Дъщеря на кумица1 (в 1 знач.). — Добър ден ти, кумашинке! / — Дал ти бог добро, роднинке! /.. / А вий как сте у дама си? / Как са малките кумички? Чичо Стоян, ЧК, 124. От своя страна кумът и неговите казват на венчаните и на техните деца кумашин — .., кумичка, кумичко. СбНУ XLII, 96.
КУМЍЧКА2 ж. Обикн. зват. Hар.-поет. Кумица2. Сетне [лъвът] поканил лисицата да дели [лова]. А она, като натрупала сичкото на една страна, за себе си оставила малко нечто. Тогази лъвът ѝ рекъл: кой тя научи, кумичке, така да делиш. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 79.
◊ Кумичка Лисичка. Нар.-поет. В народните приказки — ласкателно име на лисицата; Кума Лиса, Кума Леса, Кума Лиска.