КУМЍЧКИН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на кумичка1. Проговори кума господина: / — Добре нашли, кумичкина мале! / Црно море беше суо пресаанало, утанало се в модри любичици. Нар. пес., СбНУ XLIII, 228.
