КУ̀МОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който принадлежи на кум, който е на кум; кумовски, кумски. Аз намерих бае Гета в същото зло настроение, както беше снощи с кумовата синджирлия ракия. М. Георгиев, Избр. разк., 174.
2. Който е предназначен за кум. Освен кумовата и старисватовата трапези, наредиха още няколко за роднини и комшие. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 196. Кумови дарове.
3. Който идва, изхожда от страна на кума. Около 2-3 ч. .. вечер, по кумова заповед, донесват се и се ставят ястията. СбНУКШ ч. III, 62. Кумова заръка.
◊ Кумова вечер. Диал. Събиране вечерта преди сватбата на младежи — приятели на младоженеца, в дома му с присъствието на бъдещия кум. Момчетата се бяха събрали на кумова вечер и вдигаха шум до небесата. Кумова слама (плява). Диал. Млечният път на небето. Припадаше тиха и топла вечер, небето пламваше полека-лека. Кумовата слама го опасваше като светъл пояс, прехвърлен небрежно, но красив и величествен. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 336. Мечтал бе за юначество и слава — / юначество и слава сред житата — / когато нощем Кумовата плява / замислено си гледал през лозата. Ив. Бурин, ПТ, 24. Кумови колаци (краваи, хлябове). Диал. Особен вид ритуални сватбени краваи или хлябове, украсени отгоре с тестени фигурки на животни, растения, звезди, плетеници, геометрични фигури и др. Кумово дърво. Диал. Елово или борово клонче, украсено с панделки, прежда, цветя, плодове и др. и забодено на специално приготвен кравай или хляб, което се слага на сватбената трапеза пред кума и стария сват.
~ От кумова срама. Разг. Само за спазване на приличие за нещо, което се извършва без желание, насила или привидно. И се върнахме в селото от кумова срама, колкото да се простим с домакините. А. Христофоров, О, 86-87. Той се пропи и една сутрин го намериха обесен в яхъра при конете. Жена му плака от кумова срама, забрави го за три дни. Д. Спространов, С, 158.