КУМУ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от кумувам; кумство. Докато Войдан залягаше да уреди тържествено кумуване на царя, той се беше втурнал с неуморима сила да помага на Белота. М. Смилова, ДСВ, 139. Редът му доде, и аз ща ви прикажа на Хаджи-Вълковото кумуване и кръщаване. Ил. Блъсков, ПБ I, 65.