КУМУЛА̀ЦИЯ ж. 1. Спец. Натрупване, струпване на едно място на материя, енергия и под. При разработването на своята хипотеза Беневоленски е изхождал от явлението кумулация, което привлякло вниманието на учените през четирийсетте години на нашето столетие. ВН, 1961, бр. 3125, 4. Същността на кумулацията може да се илюстрира по следния начин: върху повърхността на течност от височина 25—30 см пада капка; удряйки се в повърхността, капката образува малка ямичка, в която се устремява течността. Частите на течността, запълващи ямичката, се сблъскват и рязко увеличават налягането. ВН, 1961, бр. 3125, 4.
2. Мед. Концентрирано, засилено действие на лекарства или отрови в организма вследствие на натрупването им при продължителна употреба.
3. Воен. Съсредоточаване силата на взрив в определена посока.
— От лят. cumulo 'трупам, натрупвам' през нем. Kumulation или рус. кумуляция.