КУ̀НА1 ж. Остар. и диал. Икона; кунизма. Вътре в широкия отвор,. . е изправена куната на света Богородица, а до нея е сложен дървен кръст със седефени украшения. Т. Влайков, Пр I, 10. Даскали в Трявна наричаха тогаз.. не учителите, .., както навсякъде по България, но и онези, които пишеха куни (икони) — зографите. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 97. Кандилцето блещука / над вехтите икони, / и старец на колени / горчиви сълзи рони. / .. / И плаче, сиромаха, / и шепнат му устата. . / А куните сурово / поглеждат от стената. К. Христов, ПВ, 53.
КУ̀НА2 ж. Диал. 1. Златка. Пак девойка бога помолила, / дай ми, боже, очи соколои, /. . / да отбера момче спроти мене, / .. / що му играт коня у двореи, / що му играт куна на колена! Нар. пес., СбБрМ, 462.
2. Бялка (Вл. Георгиев и др., БЕР III).
3. Лисица (Вл. Георгиев и др., БЕР III).