КУ̀НДРИ обикн. мн., ед. (рядко) ку̀ндра ж. Остар. и Диал. Кундури. Очарован от великолепието на „кафтана“, аз не видях „ризицата“, „чорапете“', „терлиците“, нито пък „шахаинските кундри лъскати“. Н. Хайтов, ШГ, 107.
