КУ̀НДУРАДЖЍЯ -ѝята, мн. -ѝи, м. Остар. и диал. Обущар; кундурджия. Баща му умря и майка му го оттегли от училището и го даде на занаят — кундураджия. Ив. Вазов, Съч. IX, 16. Да се завърне [у дома], значи пак да яде бой и пак да го впрегнат на работа: или талигата да кара, или да слугува при някой кундураджия, кожухар или бръснар. М. Кремен, СС, 117. Ако съм лош кундураджия, който е дошел не да продава истинска стока, а да мами хората със своите боклуци и да им обира парите, дигни ръка, паша ефенди, и ме посечи. Д. Немиров, Б, 82. „Защо си дошел да мъчиш учителя си бе? Защо не се учиш? Иди стани кундураджия, файтонджия, иди духай духало и пр.“ Н, 1895, бр. 13 и 14, 104.