КУ̀НДУРДЖЍЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Обущарски; кундураджийски. Най-много кипеше кундурджийският калфа Дели Димо — висок и снажен момък, който беше ял горчивия чирашки хляб и бой в Атина и знаеше що е сиромашко тегло. Цв. Минков, МЗ, 10. На сутринта първото нещо, което направих, беше да изхвърля пренебрежително кундурджийския чириш, който можеше да лепи кожи, но не и коси. Г. Белев, ПЕМ, 49. В същия павилион била изложена машина за рязане на кундурджийски клечки. Отеч., 1977, кн. 10, 30.