КУ̀НИЧКА ж. 1. Диал. Умал. от куна1; малка икона, иконичка. Купих си тогава една позлатена малка куничка от Китайгород и една червена селска риза от Замоскворечието. Ив. Вазов, Съч. XVI, 184. На шията имат [котленките] една сребърна брънка (халка), ..; една или две бройници от едри бели маниста .., на които всред е окачен един кръст или една купичка. БО, 1846, бр. 1, 2.
2. Остар. и диал. Малка фотографска снимка. — Паздерка, видиш ли го ти [брат ми], видиш ли го! .. На куничка се е типосал и ни я изпратил да го гледаме — почна Кальо. Ц. Церковски, Съч. III, 212-213.