КУНОПЍСЕЦ, мн. -сци, м. Остар. и диал. Иконописец. Тоя град [Самоков] е прехвален с изкусните си кунописци. БО, 1846, бр. I, 7. Трявна, при Янтра, с църква, училище и 5 хил. жители, които са изкусни кунописци и дърводелци· Ив. Богоров, КГ, 169.


Източник: Речник на българския език (онлайн)