КУ̀ПВАМ, -аш, несв.; ку̀пна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. Купувам. —Какво, купна ли ви Марин нящо от пазара — питам я отдалеч още. — Купна ни той много нящо. Т. Влайков, Съч. II, 32. купвам се, купна се страд.
