КУ̀ПЀН, мн. ку̀пѐни и ку̀пнѝ, след числ. ку̀пѐна, м. Диал. 1. Островръх куп сено, слама, жито, трева и под.; купа, копа, купна. На харманите той [волският бик] не правеше голяма пакост с яденето си, но бъчкаше купните с рога и ги разваляше, затова дядо Добри си беше легнал при овесения купен на сламата и се беше завил с една калчишна черга. Ц. Гинчев, ГК, 330. С коравите си пръсти дребен мъж / го [лисичето] тури мъртво до купена. / И легна то далече от света / в сеното също като живо. П. Алипиев, Стр, 114. А на купена, прашни и брадати, / преплитат вили потни труженици / и златна, като дунавското лято, / ручи в сандъка тежката пшеница. Ал. Муратов, НХД, 24. По-надолу от воденицата бях видял една ливада, на която сеното бе изкосено и натрупано на единия ѝ край на купен. Ив. Докторов, ЗД, 53. Чудила са и яребинчица, / де да се скрие, де да са дяни: / литнала си и яребинчица, / яребинчица у купен пшеница. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 25.
2. Островръх куп снопи, наредени с класа навътре. Шест души събираха снопите и ги нареждаха в кръг на местата, където щяха да струпат купените. К. Петканов, ЗлЗ, 129. До пладне [невястата] нива пожена, от пладне снопе събрала. / Девет е купни наклала/ десети купен кладеше. Нар. пес., СбВСтТ, 742. Тегива събраме снопето ние, зафанаме да прайме оня купен! Нар. прик., СбНУ XLI, 450.
3. Планински връх с конусообразна или куполообразна форма. Величествената „Рибарица“, на запад от долината, издигаше в небесата своя гигантски тъп купен. Ив. Вазов, Съч. XXII, 200. Два купена южно от Котел опират с острите си върхове о синьото небе. Това са Вида и Момин връх. Й. Радичков и др., ГСП, 145. Сега само върбите показваха къде е текла реката — надолу към гъстите овошки, .. , към тъмните, широки купени на Средна гора. В. Андреев, ПР, 155.
КУ̀ПЕН1, -пна, -пно, мн. -пни, прил. Остар. и диал. 1. Който е събран на куп, на едно място. Противоп. пръснат. Село Лакатник, .., е твърде старо. Едно предание разказва, че то е съставено от три села. По време на турското робство е било купно село. Й. Радичков и др., ГСП, 65.
2. Който става, извършва се на куп, вкупом. Жени и деца минаха по-напред, а мъжете после. Но излазянието им [от ладиите] биваше толкова стремително и купно, що они, които бяха поставени да ги четат, не можаха нищо да сторят. Г. Кръстевич, ИБ, 127.
3. Цялостен, пълен. Купното опустошение на беловската гора още не беше дошло дотука. Ив. Вазов, Съч. XVI, 63. Па и сам поета надали ще е бил само на такова мнение за душевните си рожби — като е възимал ниет да ги събира, поправя и приготвя за купно издание. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (1), 95.
КУ̀ПЕН2, -пна, -пно, мн. -пни, прил. Диал. Който е с формата на купен. Ясни, тихи и топли дни се редяха, над трите купни върхове висеше богородично небе и щом очите го докоснеха, изстенваше сърцето от копнеж да полети в него. Ем. Станев, А, 60.
КУ̀ПЕН3, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от купя. 1. Като прил. Който е получен срещу заплащане, не е собствено производство. За купените овце той полагаше също толкова грижи, колкото и за собствените.
2. Като същ. купеното ср. Разг. Нещо, което е купено готово, не е приготвено вкъщи. Домашното е винаги по-вкусно от купеното.