КУПЀЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който се отнася до купец и до купечество; търговски. На него все господ му помага да удвоява богатството си, като че ли в небето нямат друга работа, това им е да са помощници в купеческите сделки на новия болярин. М. Смилова, ДСВ, 162. То се обикнува премного от търговските послании, защо, когато търговците писуват един другиму: за купеческите си работи и причини, тогда се благодаряват с това: Почтеннейший господине! Н. Хилендарец, СПП, 13.