КУПЛЀТЧЕ, мн. -та, ср. 1. Литер. Умал. от куплет (в 1 и 3 знач.); малък куплет. Времето, когато не учел, Смирненски прекарвал в игри, четене и работа. . През това време той вече започнал да съчинява весели куплетчета, импровизирал в стихове различни смешки. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 32. Стихотворението му се състои от пет куплетчета.
2. Ирон. Слаб, неталантливо, подражателски съчинен куплет (в 1 знач.). Поднових моите някогашни опити да пиша стихове. А все се получаваха куплетчета, наподобяващи лошо копие на стиховете на Смирненски. Мл. Исаев, Н, 122-123.