КУ̀ПНА̀ ж. Диал. Купа3; копа, купен, копен, копна, купня. От другия край на продълговатата купна долетя вик: — Я дайте фенера бе! .. Човек лежи тук. Ив. Венков, ХКН, 53. А клъбцата / върху питата,/ които са на секи ъгъл в средоточието Боговици, .., изобразяват купни от жита. Г. Раковски, БС I, 31. Тейне ле, .., / я глави момче Ивана, / че хубаво прави купите, / па по-хубаво купните. Нар. пес., СбВСтТ, 95.
— Друга (диал.) форма: ку̀пня̀.
КУ̀ПНА̀. Вж. купвам.